Постинг
28.09.2010 19:41 -
писмо№45
Винаги аз съм бил прецакван.В ученическата любов.Мисля,че в нея няма нищо рационално.Няма "търся стабилна връзка","търся
сигурност","искам мъж като баща ми"Само аз съм бил влюбен.
Тогава.Пишех стихове.На сълфетка.На коляно.Бяха добри.Стихо-
вете.Но ми се присмиваха.Момичетата,в които бях влюбен.Най-
голямата гавра беше,когато ми върнаха стиховете.С поправки по
тях.С правописните грешки.С червен химикал.Преследвах моми -
четата,които обичах.Не им давах дъх да си поемат.Както аз оста-
вах без дъх.От обич.Срамуваха се от мен.Отбягваха ме като болен
Срамуваха се от любовта ми.Струвах им се странен.Меко казано.
Когато се влюбвах.Обичах до полуда.Първата любов се помнела
завинаги.Аз помня две първи.Момичето в което бях влюбен беше
русо.Със сини очи.С весело име. Отне ми го един ,който ми се пишеше приятел.Имаше апартамент,вкойто можеше да караш ко-
лело.Аз живеех в гарсониера.Ожени се за нея.Приятелят.Чух ,че
после се развели.Нямаха деца.И аз ще си отмъстя.На приятеля.
Няма да му кажа защо.И тя едвали му е признала.Мисля,че още я
помня,като избеляла снимка.Много избеляла.На другата черноока
любов също пишех стихове.Оставях рози пред вратата й.Зад нея
тя се смееше тихичко.Чуваше се.Чаках с часове да ми се обади.
По телефона.Говорехме си с часове.Дори веднаж я целунах.
Каза ми:"защо си такъв?"Какъв?"ами такъв"Аз бях много романтичен.Казах вече че като обичах-обичах.След раздялата с
нея ми стана нещо на краката.Не можех да ходя.Влязох в болница.. мина ми.Не любовта. тя остана.Къде останаха тези
любови?Мисля,че в самотните си нощи са си мислили за мен.
Защото такива като мен се раждат веднаж.Непоправими роман-
тици.Непорочни.Девствени Ромеовци.Безнадежни.
Как съм аз сега?Женен.За голямата си любов.За жената,която ми роди деца,За тая,която ме изнасяше на гръб.От моите кървави бойни полета.Не веднаж.Спасявали ли сте удавник,кой
то пак се хвърля да се дави?Жена ми го правеше.Много пъти.
Сънувате ли първата любов?
сигурност","искам мъж като баща ми"Само аз съм бил влюбен.
Тогава.Пишех стихове.На сълфетка.На коляно.Бяха добри.Стихо-
вете.Но ми се присмиваха.Момичетата,в които бях влюбен.Най-
голямата гавра беше,когато ми върнаха стиховете.С поправки по
тях.С правописните грешки.С червен химикал.Преследвах моми -
четата,които обичах.Не им давах дъх да си поемат.Както аз оста-
вах без дъх.От обич.Срамуваха се от мен.Отбягваха ме като болен
Срамуваха се от любовта ми.Струвах им се странен.Меко казано.
Когато се влюбвах.Обичах до полуда.Първата любов се помнела
завинаги.Аз помня две първи.Момичето в което бях влюбен беше
русо.Със сини очи.С весело име. Отне ми го един ,който ми се пишеше приятел.Имаше апартамент,вкойто можеше да караш ко-
лело.Аз живеех в гарсониера.Ожени се за нея.Приятелят.Чух ,че
после се развели.Нямаха деца.И аз ще си отмъстя.На приятеля.
Няма да му кажа защо.И тя едвали му е признала.Мисля,че още я
помня,като избеляла снимка.Много избеляла.На другата черноока
любов също пишех стихове.Оставях рози пред вратата й.Зад нея
тя се смееше тихичко.Чуваше се.Чаках с часове да ми се обади.
По телефона.Говорехме си с часове.Дори веднаж я целунах.
Каза ми:"защо си такъв?"Какъв?"ами такъв"Аз бях много романтичен.Казах вече че като обичах-обичах.След раздялата с
нея ми стана нещо на краката.Не можех да ходя.Влязох в болница.. мина ми.Не любовта. тя остана.Къде останаха тези
любови?Мисля,че в самотните си нощи са си мислили за мен.
Защото такива като мен се раждат веднаж.Непоправими роман-
тици.Непорочни.Девствени Ромеовци.Безнадежни.
Как съм аз сега?Женен.За голямата си любов.За жената,която ми роди деца,За тая,която ме изнасяше на гръб.От моите кървави бойни полета.Не веднаж.Спасявали ли сте удавник,кой
то пак се хвърля да се дави?Жена ми го правеше.Много пъти.
Сънувате ли първата любов?
Няма коментари
