Постинг
03.09.2010 19:12 -
ПИСМО№39
Така е повелил Бог:човек и всички живи твари да са смъртни. Така се случи,че
в моя живот имаше много смърт.Баща ми се разболя тежко.Лекарите категорич-
но казаха,че с тази диагноза-тумор в мозъка няма да го бъде дълго.Винаги съм
си мислел защо Господ така е сътворил човек,че да умира немощен.Добре, на всеки са отредени определен брой години,които трябва да изживее.Защо последните дни човешки трябва да са с болка или с напикан памперс.Нека уми-
раме в силата си когато му дойде времето ,а не всеки ден в огледалото да
виждаме,че сме пътници.Докато чакахме Бог да направи чудо и да отложи
смърта на баща ми- почина чичото на жена ми.Просто му прилоша и почина за
10 минути.Единствените мъже ,които можеха да се погрижат за погребението
бяме аз и бащата на жена ми.После си отиде и татко...Гробарите искаха повече
пари ,защото баща ми бил едър и трудо го свалили от 7 етаж.После трябваше да дам подкуп за да погребат баща ми в Малашевските гробища защото...дори
и след смърта си не беше софииски жител.И личния му "летописец"-ченге бе-
ше на погребението.Но за тово вече писах.Бащата на жена ми падна на улицата
малко преди да влезе в къщата си.Пред очите ми.Инфаркт.Сега единствения
който трябваше да се погрижи за всичко бях аз.Нямах още тридесет,когато по-
гребах и мама.Тя почина на Великден.Казват,че тогава умират праведниците.
Сигурен съм.че тя е в рая.
Когато дойдохме в Русе присъствахме на погребението на вуйчо и вуйна.Бяха
отпразнували своята златна сватба,накрая трудно се движеха.Плаках много.
На погребението на баща ми,вечерта свако ми не издържа на напрежението и
се разпя.Същият този мой роднина умря преди две години измъчен от хиляди
болести.
Нали ви казах,че се занимавах с кози.Още първата година умряха 6.Бяха яли
отровно жито.През зимата умряха 17 от някаква болест.Умираха с неродени ярета в коремите
Днес ми умря кучето.Последният ми приятел в селото .Не плаках .Погребах
го в градината.Не искам да правя повече това.Моля те Господи!
в моя живот имаше много смърт.Баща ми се разболя тежко.Лекарите категорич-
но казаха,че с тази диагноза-тумор в мозъка няма да го бъде дълго.Винаги съм
си мислел защо Господ така е сътворил човек,че да умира немощен.Добре, на всеки са отредени определен брой години,които трябва да изживее.Защо последните дни човешки трябва да са с болка или с напикан памперс.Нека уми-
раме в силата си когато му дойде времето ,а не всеки ден в огледалото да
виждаме,че сме пътници.Докато чакахме Бог да направи чудо и да отложи
смърта на баща ми- почина чичото на жена ми.Просто му прилоша и почина за
10 минути.Единствените мъже ,които можеха да се погрижат за погребението
бяме аз и бащата на жена ми.После си отиде и татко...Гробарите искаха повече
пари ,защото баща ми бил едър и трудо го свалили от 7 етаж.После трябваше да дам подкуп за да погребат баща ми в Малашевските гробища защото...дори
и след смърта си не беше софииски жител.И личния му "летописец"-ченге бе-
ше на погребението.Но за тово вече писах.Бащата на жена ми падна на улицата
малко преди да влезе в къщата си.Пред очите ми.Инфаркт.Сега единствения
който трябваше да се погрижи за всичко бях аз.Нямах още тридесет,когато по-
гребах и мама.Тя почина на Великден.Казват,че тогава умират праведниците.
Сигурен съм.че тя е в рая.
Когато дойдохме в Русе присъствахме на погребението на вуйчо и вуйна.Бяха
отпразнували своята златна сватба,накрая трудно се движеха.Плаках много.
На погребението на баща ми,вечерта свако ми не издържа на напрежението и
се разпя.Същият този мой роднина умря преди две години измъчен от хиляди
болести.
Нали ви казах,че се занимавах с кози.Още първата година умряха 6.Бяха яли
отровно жито.През зимата умряха 17 от някаква болест.Умираха с неродени ярета в коремите
Днес ми умря кучето.Последният ми приятел в селото .Не плаках .Погребах
го в градината.Не искам да правя повече това.Моля те Господи!
Няма коментари
