Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2014 10:09 - НАУЧИХ СЕ ДА ПРИЕМАМ МИЛОСТИНЯ
Автор: iliqnhadjiev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.05.2016 16:43


Научих се да приемам милостиня.Беше трудно.За мен.И продължи дълго.
Беше преди много години.Тогава ходех още с една патерица.Бяхме на Рилския манастир.На излизане от черквата забелязах ,че вали дъжд.Подложих си дланта да хвана няколко капки.И заедно с тях в дланта ми звънна монета.Погледнах и видях една жена,чужденка,която ми се усмихваше и влезе в църквата.Почувствах се толкова объркан,че побягнах до колата.тогава още се чувствах силен.Мислех,че от мен зависи нещо.Бяха годините след 10 ноември и аз вярвах,че градя бъдещето си.Не знаех,че бог ми дава знак.Сега се сетих.Тогава мислех,че с магазинчето, което бяхме направили в входа на блока ,че след като ходехме след изтритата яка на Костов и се прегръщахме по площадите-държа съдбата в ръцете си.Но дойдоха мутрите.Разориха магазинчето.Много им помогна и жан Виденов.Разорихме се.но продължиха да ни заплашват.и тогава избягахме.в едно русенско село.сега сме тук.и тук постепенно се научих да приемам милостиня.за да се научиш първо трябва да признаеш,че си беден.Пред себе си отначало.Това е най-трудно.Продължи много време.беше агония.взимах заеми от банки.опитвах се да се задържим на повърхноста.не успяхме.не бяхме научени на капитализъм.не бяхме "червени"деца,които не учеха в Москва,а в Лондон.Учеха се на капитализъм.защото знаеха,че ще дойдат тези времена.А аз трябваше да свикна с мисълта ,че не ставам.Че съм неудачник.И когато бях наясно със себе си-дойде и милостинята.Научих се да прося.не лъжех.просто разказвам как живеем.и някои ни пращат милостиня.първа беше една фирма за мебели.прати ни 4 стола.после и други.последната фирма ни доне се продукти от пилешко месо.плаках от радост.ВЕЧЕ НЕ СЕ СРАМУВАМ.Само благодаря.и се моля за тези хора.Щом те имат сърце да повярват на такъв като мен-ще успеят.Правят го без фанфари и телевизии.наистина безкористно,защото ако аз не го пиша това-никой няма да знае,че са ми помогнали.и за това не успяват политиците.защото първо заминават в Брюксел и Лондон.А при такива като мен не идват.Не и без телевизии и журналисти.А от това,че не знаят как живеят малките хора,губят само те .и не само на избори...



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliqnhadjiev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 585431
Постинги: 111
Коментари: 52
Гласове: 91
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031