Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2016 13:00 - изповед на един интернет просяк
Автор: iliqnhadjiev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1686 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Да,заставам в кръга и си признавам.Прося.В интернет.Защото ме е срам иначе.Няма да ме видите на тротоара пред църквата.Там най-много ще ме е срам.Не е лесно да станеш просяк на 60 години.Не стана изведнаж.Борих се.Пробвах много пъти да се изправям и да вървя сам.В всякакъв смисъл.два пъти прохождах физически.Четири пъти фалирах и започвах от нулата.Не от нула.От минус пет.Повярвах на 10 ноември ,че всички ще започнем от нулата.Но някои вече бяха тръгнали.С фалстарта на червените куфарчета.С образованието получено в големи университети.В същия този запад,който от мавзолея казваха,че мразят.И дойдоха мутрите.И ни пометоха.Буквално.Моето семейство от София чак в едно далечно село близо до Русе.И там не успях да се изправя.Бях станал вече инвалид.Физически и психически.Пак се опитах да стана.Не можах.И постепенно разбрах,че сам няма да успея.Не ставам.И започнах да прося.Първо беше храната.Защото не можехме да си позволим и осигорим-хляба например.И разбрах,че е трудно да протегнеш ръка.Защото не ти е неудобно,че те отминават с безразличие.Тъжно е,когато ти казват ,че си неудачник и ти се присмиват.Защото за себе си знам,че са прави.Но когато веднаж си го признаеш в кръга и в протегната ти ръка звъннат първите монети си отдъхваш и само благодариш на Бог за всичко.Много хора са ми помагали.И в това разбрах,че колкото една фирма или човек са вече"големи"толкова е по-трудно да ти помогнат.От най-големите съм получавал само безразличие.И мълчание.Но съм им благодарен и на тях,че ми напомнят къде съм.Защото са прави.Не обичам да съдя никой.Само на един голям банкер не мога да простя.никога.Писах му сто писма и той лично и секретарката му лично ме уверяваха,че на тях моята къща не им трябва.дължах 5000лв.и я загубихме къщата.Единствената.Този банкер и до сега си е там.В центъра на София.И пак е банкер.Често го дават по телевизията.Учи хората как да успеят.Сигурно е прав.А аз не съм.Но няма да му простя.
Но сега искам да благодаря на едни добри хора,които направиха най-хубавото нещо до сега.не сме ходили с жена ми на почивка от 25 години.Те ни подариха 5 дневна почивка в петзвезден хотел.Беше като приказка.Даже още по-хубаво.Не заради храната,която е край теб и не трябва да я плащаш.Не заради басейните и сауните.А заради това ,че се чувстваш човек.петзвезден.за пет дни.И когато всичко свърши се чувсваш като дете взето от дом за сираци за Коледа и след празника върнато пак там.Защото никой няма да те осинови.Но е хубаво да си го помислиш.И си казваш защо инвалидите не можем да живеем нормално.под нормално не разбирам живот на 5 звезден хотел.А да имаме за един хляб на ден.И едно парме сирене.Толкова.А в същото време чувам как първата задача на новата социална министърка била да направи така,че инвалидите в България да спрат "да източват"бюджета.Не искам да източвам нищо.Не искам и да прося.Но как да оцелеея?




Гласувай:
8


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Пари, казват, се печелели И...
29.05.2016 18:13
с работа. А най- вече с мислене!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliqnhadjiev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 585658
Постинги: 111
Коментари: 52
Гласове: 91
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031