Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 19:02 - интернетпросяк
Автор: iliqnhadjiev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1019 Коментари: 1 Гласове:
4



аз съм просяк.но ме е срам.затова не съм с протегната ръка пред храма.не напирам да изчистя стъклата на колата ви.срам ме е .че не се справих с живота си.каквото захванах се провалих.не обвинявам никого.само себе си.не ,че не се пробвах.когато падна тошо.пробвах да направя магазинче.за хранителни стоки.жан виденов ни фалира.мутрите помогнаха с рекет.но аз съм си виновен.никога не съм бил търговец.не знам как става.не бях учил за това.не ми дадоха да уча.баща ми е съден от комунистите.не бях член на комсомола.а те предвидливо пращаха синовете си да учат в кембрич.защо не в москва?синовете им бяха подготвени.за това като падна тошо не направиха магазинчета за хранителни стоки.направиха банки.помните ли как ви обраха спестяванията?а те забогатяха.не са виновни.бяха учили за това.чудно ли е че пак работим за тях днес?те са собственици .защото имаха парите .имаха и подготовката от оня запад който пред нас наричаха гнил капитализъм.те наистина са добри в това което правят.защото са научени как се управлява.а аз не завърших.останах с средно.отидох да живея на село.само там имаше евтини къщи за неуспели.никога не бях живял на село.не съм имал там роднини дори.чудно ли е тогава че не успях с животните.опитах се да гледам кози.но ни изкупуваха млякото по 20ст.а вие ядяхте сирене по 10 лв.е пак не успях.никога до тогава не бях виждал коза.как да се науча да я гледам.толкова тежко фалирах че сега дължа на почти всички банки в българия.искам да изчистя дълга си към тях за да не го оставя на децете си.за това прося.защото нямаме дрехи.наистина.нямаме обувки.наистина.столовете се изпочупиха и няма къде да ви сложа да седнете ако ми почукате на прага.за това прося .в интернет .защото ме е срам да застана на улицата.вече имам обещани 2 стола от една фирма за мебели.казава се виденов.м тел ми изпратиха телефон.с камера.опростиха ми сметката за телефон.нека тези неща се казват.не всеки ден стават добрини.а знаете ли че преди време една банка ми опрости дълг от 1800
лв?НАИСТИНА.е увериха се ча наистина съм много зле.финансово и физически.инвалид съм 1 група.но това не ме оправдава.за това че прося.това е следствие а не причина.за това когато прося нещо и от вас не ме презирайте.аз наистина имам нужда.защото съм жив.не че не се опитвах да си сложа край на живота.2 пъти.но и в това се провалих.иска се смелост за това.а аз съм страхлив.за това прося.в интернет.защото ме е срам.от себе си.аз съм просякът пред вашата църква.срам ме е за това не ви гледам в очите.ако имате възможност помогнете.аз ще ви бъда благодарен.до като съм жив.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Охо Бохо
10.10.2012 23:41
По-голям неграмотник и ненормалник не смятам, че има от вас.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliqnhadjiev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 586339
Постинги: 111
Коментари: 52
Гласове: 91
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930