Постинг
17.09.2010 18:43 -
писмо №43
Живях дълго в провинцията.Сега бях в София.Бях 12 годи-
шен.Повечето деца ми се подиграваха.Не разбирах защо.
Смееха ми се в лицето и повтаряха думите ,които бях изрекал.Говорех на "меко"Те казваха "млеко" а аз"млия-
ко"Те ми викаха педераст а аз на тях "пидираси" Голяма
веселба падаше.Имаше един,които беше най-усърден.Сти-
гаше ми до рамото.Аз бях висок и слаб-той нисък и набит.
Гледаше ме от долу на горе в очите и ме риташе в кокъл-
четата на краката.Всяка казана от мен дума и бам в кокъл-
чето. ужасно болеше.От обида и безсилие.И от огромните
му тежки обувки.
След години го срещнах.Беше още по нисък и набит.Носе-
ше същите огромни обувки.Но бяха инвалидни.Ходеше с
две патерици.Той ме позна също.Изгледа ме с презрение и насмешка.И аз бях с патерица.Но само с една.Отминах.
Господи и двете патерици не са го направили по -мило-
сърден.И злобата го крепеше.Не патериците.
Имах един приятел.Впрочем тогава не ми беше още приятел.Само ме защити .От тоя с големите обувки.Той беше от тия дето говорят твърдо.Но ме защити.И ми ста-
на приятел.Пораснахме.Хванахме си гаджета.Две при-
ятелки.Станах му кум. после се скарахме.За глупости.
Живота ни раздели.Аз сега живея в едно село в което го
ворят на "меко"Много пъти съм бил вСофия.Все съм ми-
слил да се обадя.Не посмях.
Веднаж бяхме на почивка.Жените ни се скараха.За глу-
пости.А ние стояхме и не смеехме да се погледнем.
От солидарност.Но нали бяхме приятели-не издържах-
ме дълго и пихме по бира.После и жените се сдобриха.
Сега пак ще ходя до София.И вече мисля да се обадя на
моя приятел-нищо,че жените ни са пак скарани.Не знаем колко време ни остава.Не трябва да го запълваме
с неказани думи.Нямам време.Казваше един приятел ко-
гато му казваха да пие по-бавно.И аз нямам време.
Пиеми се бира.А вашата бира не се ли стопли от чакане?...
шен.Повечето деца ми се подиграваха.Не разбирах защо.
Смееха ми се в лицето и повтаряха думите ,които бях изрекал.Говорех на "меко"Те казваха "млеко" а аз"млия-
ко"Те ми викаха педераст а аз на тях "пидираси" Голяма
веселба падаше.Имаше един,които беше най-усърден.Сти-
гаше ми до рамото.Аз бях висок и слаб-той нисък и набит.
Гледаше ме от долу на горе в очите и ме риташе в кокъл-
четата на краката.Всяка казана от мен дума и бам в кокъл-
чето. ужасно болеше.От обида и безсилие.И от огромните
му тежки обувки.
След години го срещнах.Беше още по нисък и набит.Носе-
ше същите огромни обувки.Но бяха инвалидни.Ходеше с
две патерици.Той ме позна също.Изгледа ме с презрение и насмешка.И аз бях с патерица.Но само с една.Отминах.
Господи и двете патерици не са го направили по -мило-
сърден.И злобата го крепеше.Не патериците.
Имах един приятел.Впрочем тогава не ми беше още приятел.Само ме защити .От тоя с големите обувки.Той беше от тия дето говорят твърдо.Но ме защити.И ми ста-
на приятел.Пораснахме.Хванахме си гаджета.Две при-
ятелки.Станах му кум. после се скарахме.За глупости.
Живота ни раздели.Аз сега живея в едно село в което го
ворят на "меко"Много пъти съм бил вСофия.Все съм ми-
слил да се обадя.Не посмях.
Веднаж бяхме на почивка.Жените ни се скараха.За глу-
пости.А ние стояхме и не смеехме да се погледнем.
От солидарност.Но нали бяхме приятели-не издържах-
ме дълго и пихме по бира.После и жените се сдобриха.
Сега пак ще ходя до София.И вече мисля да се обадя на
моя приятел-нищо,че жените ни са пак скарани.Не знаем колко време ни остава.Не трябва да го запълваме
с неказани думи.Нямам време.Казваше един приятел ко-
гато му казваха да пие по-бавно.И аз нямам време.
Пиеми се бира.А вашата бира не се ли стопли от чакане?...
Няма коментари
