Помните ли как ни подготвеха за равен старт.Представяха ни го,че стартираме на една линия,а реферът с пистолет в
ръка беше едва родената ни демокрация.Надявахме се,че
по-способните от нас ще пресекат финала с гордо вдигна

Започна да вали .Сняг.Как му се радвахме.Като деца.Сега
ме плаши.Защото ми засипва пътеката.До тоалетната.На село тя е външна.Не есправедливо ,защото ми ограничава
свободата.Свободата да преодолееш болката в тъпите си кости и да излезеш на...

Днес щеше да навърши 83 години.Ако беше жив.Баща ми.
Не се разбирахме много.Всичко започна от деня ,когато
ни остави сами с майка ми.Замина за София.  Не

До днес ,може да се каже,му вярвах.До този 10 ноември.
Боже,до къде стигнахме.Да вярваме на Бойко.А слушахме
"свободна европа".На вефа.Това е радио.Произведено в

Страх ли ви е?Мен ме е страх.От смърта.Не съм казал още всичко.От това,че не съм обичал достатъчно.Не съм изпил
още последната чаша вино.Не съм пътувал още с послед-
ният влак.Не съм научил всичко.За себе си.И за вас.Искам

„Еврошоколад” или историята на един шокофестивал : " 
Няколкокилограмови калъпи шоколад с лешници, бадеми, люта чушка и всякакви невъобразими добавки ви подмамват от десетките павилиони на традиционния за Перуджа фестивал „Еврошок...

Като дете.Наказвали са ви несправедливо.Боли,нали .Още
го помните.Мен ме обидиха в училище.Казаха,че баща ми
рисувал картички.А той беше художник.Далече от мен.За-

Празен се чувствам.И пуст.От скачането по площади.От
"кой не скача е червен"От сълзотворен газ пред парла -
мента.От стари учебници ,които завършваха винаги с  по-

Винаги аз съм бил прецакван.В ученическата любов.Мисля,че в нея няма нищо рационално.Няма "търся стабилна връзка","търся
сигурност","искам мъж като баща ми"Само аз съм бил влюбен.
Тогава.Пишех стихове.На сълфетка.На коляно.Бяха добри.Стихо-

Знаете ли как лекуват в психото.С електричество.Правят го,когато друго не помага.Наричат го "нагревки"Пържат ти мозъка.И аз не вярвах.Подписваш,че си съгласен.Каз-
ват ти последствията-губищ паметта си .Някои за кратко-
но някои за винаги....

Живях дълго в провинцията.Сега бях в София.Бях 12 годи-
шен.Повечето деца ми се подиграваха.Не разбирах защо.
Смееха ми се в лицето и повтаряха думите ,които бях изрекал.Говорех на "меко"Те казваха "млеко" а аз"млия-  

Умря ми кучето.Спря да се храни. 2-3дни ме гледаше с ви-
новни и уплашени очи.Искаше да ми каже нещо .Не можа.
Мислех,че ще му мине като на куче .Не е като да не се оба